ПРИТЧА за семейния живот

Веднъж,

млад мъж попитал един мъдър човек:

– Как успявате да съхраните семейното щастие? Вие и жена ви никога не се карате, всички ви уважават и идват при вас за съвет. Каква е тайната?

      Мъдрецът се усмихнал и извикал жена си. В стаята влязла усмихната и красива жена. Целият й вид сякаш излъчвал щастие:

– Да, скъпи!

– Скъпа, моля те, приготви тесто за пай.

– Добре!

      Тя излязла и след 20 минути дошла да каже, че тестото е готово.

– Добави към него най-хубавото ни топено масло от нашите резерви. И сложи онези ядки, които запазихме за тортата за рождения ден на сина ни.

– Добре.

      И тя отново дошла след 10 минути и мъжът й казал:

– Добави в тестото кал от двора. И след това го изпечи.

“Добре”, казала съпругата.

      Половин час по-късно този странен пай вече бил в ръцете й.

– Разбира се, ние това няма да го ядем! – казал съпругът. – Дай го на прасетата на улицата.

„Добре“, казала съпругата.

      Гостът бил шокиран. Това наистина ли било възможно? Нито една дума против, жената направила всичко, което мъжа й казал. Дори когато той предложил нещо абсурдно.

      И мъжът решил да повтори експеримента у дома. Когато влязъл в къщата, веднага чул смеха на жена си. Заедно със своите приятелки, жена му играела настолна игра.

– Жена! – обърнал се мъжът към нея.

– Заета съм! — извикала жена му раздразнено от спалнята.

– Жена!

      10 минути по-късно тя се появила:

– Какво искаш?

– Замеси тесто!

– Луд ли си! Къщата е пълна с храна, а и си имам какво друго да правя!

– Замеси тесто, казах!

      Половин час по-късно съпругата раздразнено съобщила, че тестото е готово.

– Добави в него най-хубавите ядки и всичкото топено масло.

– Ти луд ли си! Вдругиден е сватбата на сестра ми и тези ядки ще трябват за  тортата!

– Прави каквото ти казвам!

      Съпругата сложила само малка част от ядките в тестото и след това отново влязла при съпруга си.

– Сега добави кал към тестото!

– Ти съвсем ли полудя? затова ли сложих толкова много продукти в него?

– Добави кал, казах! И след това го изпечи.

      Един час по-късно съпругата донесла пая и го тръшнала на масата:

– Много искам сега да видя, как ще го ядеш!

– Няма да го ям, занеси го на прасетата!

– Знаеш ли какво, – възмутила се съпругата му, – иди и сам си нахрани прасетата!

 

      Тя затръшнала вратата и отишла в стаята си. А след това, няколко дни се присмивала над съпруга си пред всички приятели, разказвайки тази история.

      Тогава мъжът решил да се върне при мъдреца:

– Защо? Защо при теб всичко се получи и жена ти направи всичко както каза, а моята вдигна скандал и още ми се присмива? – попитал той още от прага.

– Просто е. Аз не се карам с нея и не я командвам. Защитавам я и това я прави спокойна. Моята жена е гаранция за моето семейно благополучие.

– И какво да правя сега, да си търся друга жена ли?

– Това е най-лесният начин, който ще те доведе до най-плачевния резултат. Ти и жена ти трябва да се научите да се уважавате един друг. А ти, като мъж, трябва първи да направиш всичко, за да бъде тя щастлива.

– Да, но аз и така правя всичко за нея!

– А тя щастлива ли е? Ти щастлив ли си? Вие сте създали семейство, за да се обичате, да се грижите и да се радвате заедно. Но вместо това спорите, делите лидерството в семейството и се обсъждате един друг…

 

      Замислен и объркан, мъжът бавно тръгнал към вкъщи. По пътя видял красив розов храст. Някога именно с такива рози, той се опивал да спечели ръката на съпругата си. Всеки ден й подарявал по едно клонче. По всяко време на годината… Кога за последно й подарявал такива цветя? Вече не можел да си спомни.

      Скъсал едно клонче и го занесъл в къщи. Там всички вече били заспали. Той не искал да безпокои жена си и просто поставил цветята до главата й.

      На сутринта за първи път от последните години го чакала закуска. И красива жена с блестящи очи. Той я прегърнал и я целунал нежно, както някога, преди много години.

 

      Мъжът спрял да се занимава с маловажни неща, започнал да отделя повече време на жена си и се опитвал да я направи по-щастлива. Вниманието и грижата, нежността и любовта му се връщали към него умножени многократно. Жена му спряла да ходи облечена в къща по домашному,  започнала отново да готви любимите му ястия, те спрели да се карат и всичко се оправило…

 

      Минали няколко години и един ден млад мъж почукал на вратата на къщата му.

 

– Чух от приятели, че вашите отношения със съпругата ви са образец за другите. Но при мен нищо не се получава. С жена ми се караме постоянно, тя харчи всички пари, постоянно спорим … Каква е твоята тайна? Прочетох толкова много книги, но нито една не ми помогна…

 

      Стопанинът се усмихнал и казал:

– Влизай, скъпи ми госте. Жена ми тъкмо се канеше да изпече пай…